Слънце грее в моите очи, когато си до мене ти, и дори две думи твои,ми стигат, душата ми отвори.. ......................................... .идват думите ми с лекота ,запалва се в мен една искра, изгаря ме ,но я търпя, за да я запазя и сътворя ,един миг пълен с топлота ,как бих могла да я съхраня ......................................................... .и свивам се аз от студ, какво ли не бих дала ,за да останеш още малко тук, започнахем с невинна игра ,а стигнахме до затънтена гора! ........................................................................................ автор:дида

super e haresa mi

poraboti pove4e

нито опит,не бих го нарекла и неопитност,не се бия в гардите че съм поетеса,така че споко...това е моя блог и си слагам каквото си искам,няма какво да подобрявам,мисля че е достатъчно и така