Това"не е мъдрост,която иде отгоре,а земна,душевна,бесовска"(Иак.3:15) .............................................................................................................................. Всеки от нас е имал такъв момент...след като ден след ден..бягаме,работим,плащаме такси,данъци,водим децата на училище,дни в които се редуват проблем след проблем...и се спираме и си задаваме въпроса..."докога?"Оглеждаме се и всичко ни се струва толкова празно...униваме,не ни се прави нищо,не искаме да говорим с никой...някой се опитват да оправят нещата и отиват при психотерапевт,а той ги пита-"как мислите,че мога да Ви помогна?".....Гледаш глупаво..незнаеш отговора,защото в този момент си объркан,незнаеш къде си,какво да направиш,а ти задават въпроси излишни.Ставаш и се прибираш у дома си,а там тихо,мрачно,нападат те всички лоши мисли и посягаш към ножа......ето така се започва,глас в пустиня,искаш някой да те чуе,но такъв няма и си решаваш проблема,но дали така трябва?Самоубиеца потъва в собствения си егоизъм и смята,че неговия жизнен кръст е по-тежък от този на другите.Но кой може да прецени реално тежестта на житейските кръстове.Казва се в библията,че самоубийците отиват в ада,но дали сме достатъчно християни,вече май не вярваме в нищо свято,за да ни спре това.Имам доста приятели с които споделяме такива моменти...с тази разлика,че на тях само им минава през ума,докато аз съм стигала до края,затова си разрешавам да говоря за това и да спра други които си мислят да го направят,бих искала да променя посоката им на мислене и да спра тази лудост,аз бях млада,не си давах сметка какво правя,сега разбирам,че няма нищо по ценно от живота и трябва да го пазим,правим красив и намерим начин да продължаваме напред с усмивка,защото да отбиеш колата встрани от пътя към дървото или се хвърлиш от балкона за мен е повече от глупаво да свършиш така.В своите изследвания в областта на клиничната смърт Раймонд Моуди е имал възможност да общува с неуспели самоубийци.Те признали,че първото им усещане било за извършена съдбоностна грешка.Никой от изпаднали в клинична смърт самоубийци не са посегнали повторно на жовота си.От една страна имам тези отчаяни приятели,а от друга ..даже наскоро пресен случай,мой приятел,мой набор,откриха му киста в малкия мозък,плаках с него,толкова беше уплашен..и с право,с такова желание да живее,той не вярваше че ще излезе от тази болница(в последствие и за моя радост операцията мина успешно),каква ирония на съдбата,нали?Едни решават сами да прекъснат живота си,а други биха дали всичко за да живеят.Но за депресията има лек,стига да имате желание да излезете от ямата,да видите светлината,да намерите своята цел и да погледнете на живота от друг ъгъл.Бъдете добри към себе си и околните,бъдете позитивни.Ако нещо не върви,не обвинявайте другите за това,никой не ви е виновен,а се опитайте да промените нещата.Да се озлобявате,вбесявате,крещите вредите единствено и само на себе си.Аз лично релаксирам на глупави игри,както казва сина ми,пъзели,luxor,това ми помага да си почина и подредя мислите си.Понякога трябва просто да изключим,или един крос в парка,няма по хубав начин за отпускане,когато съм бясна на някого,отивам в фитнес зала и докато не капна от умора да бягам на тапета и излезе всичката отрицателна енергия не спирам...даааа,знам какво си мислите...не винаги действа,тогава се връщаш и зашиваш един шамар на дадения човек....мммм...и това върши работа.Гледах преди години как японците за да излеят всичко насъбрано влизаха в специална стая ,крещят на воля и чупят чинии,готино нали?На кой не му се ще да изпотроши къщата си,но после ще ви излезе солено през джоба,други медитират,на мен не ми помага особенно този вид дейност.Това е първата важна стъпка,втората-приказвайте,много е важно да намерите събеседник с който ви е приятно и не ви натоварва с проблемите си,разчупете ежедневието и намерете хоби,излизайте с приятели на боулинг,билярд,играйте карти,но не и хазарт....това ще ви завлече в друга яма.Надявам се да съм помогнала по някакъв начин или поне разсмяла.За това Господ казва"-Задето не приеха моя съвет и презряха всичките ми изоблечения,затова те и ще ядат от плодовете на своите пътища и ще се насищат от своите замисли.Защото невежите ще ги убие тяхното упорство,а глупците ще ги погуби тяхната безгрижност"(Притч.1:30-32)

Любов и пари-това са движещите сили в света.Всички измерения и прояви на тези две неща определят душевното състояние.Всеки има нужда от различна комбинация или дозиране на тези два стимула за живот.Това е съвсем опростен и схематичен модел,но колкото и да ровиш и да интерпретираш,все до тях или едното от тях се стига.
В този ред на мисли,когато видиш ,че в една от насоките нещата биват,наблегни на другата.
Щом имаш сносна работа и приход(това не означава ,че трябва да си богат),но няма с кого да се порадваш на положените усилия,огледай се,отвори се и потърси човека.
За усмивка ,разбиране,топлина и дребни житейски радости не трябват толкова много пари.Сърце трябва.
Ние сме стадни същества.Никой не може и не бива да бъде сам.За да си единак трябва да има стадо ,с което да те сравнят.Но дори и единаците търсят стадото,макар и само през размножителния период.
Баланса и нуждите при всеки са различни.Няма жив човек,на който да не му е причернявало.В такива моменти живота те подминава и не те чака.
Но е по-добре да спреш за момент,да осмислиш и да се присъединиш към идващите след теб,отколкото да скочиш в небитието.Та и да има нещо,никой не се е върнал да разкаже.